Христос в Северна Америка?
/от Wayne May/
..........................................................
Преданията за мистериозния, брадат задморски посетител са съществували из целия американски континент от предколумбови времена. Универсалният образ на този човек, описван като влиятелен религиозен лидер, ме е пленил от двадесет години, през което време провеждах изследванията си между всички коренни американци, склонни да разговарят са своята племенна история с мен. Чрез тях научих, че митичният спомен за този светлокож /най-често описван като белокож/ човек се явява като древен мит между многобройни индиански народи.
Но тази история се среща най-често в Северноамериканските легенди, които дават повече информация за неговото възникване и начина на неговото пристигане. В Средна и Южна Америка той е познат респективно или като перушинестата змия /дракон/ - т.е. Кукулкан при Маите и Коетцакоатл при Ацтеките; или като “Морската пяна” - Кон-Тики Виракоча, при Инките. Северно от река Рио Гранде той е наричан предимно “Човекът на Източната Звезда”, “Миротворецът”,”Бледният”, “Падналата звезда”, и други.
Местните истории разказват за пристигането му откъм Изгрев слънце, след което той прави свещеник измежду своите последователи, известен като "Wau-pa-nu". /Уау-па-ну?/. Казват, че е изцерявал от болести и въвел нови закони. Кръвните жертвоприношения били забранени и заменени с пушене на тютюн, което днес е важен елемент във всички коренни американски церемонии. Измежду многото източни племена, Човекът на източната звезда е считан за Син на Великия Дух, Създателят.
Първият, от когото научих за този Син на Великия Дух, беше Рикардо Баеза, лекар по Ojibwa медицина от Златната долина в Минесота. Той се сближи с мен след лекцията ми за Мичиганските плочки. Общо взето, те бяха свързани с Даниел Сопър и отец Савидж / Father Savage/, ранни колекционери на голяма група от медни артефакти и каменни плочки изкопани от многобройни гробници на територията на Мичиган, започвайки от края на 19 век. Обектите, разпиляни днес из САЩ и Канада в предимно частни колекции, представляват семейни сцени предимно от Стария завет и три или повече, недешифрирани писмена, и изображения, вероятно на хора от Европа или Близкия Изток в неприятелски взаимодействия с коренните американци.
Въпреки че на “прима виста” са преценени като фалшификация от археолозите , така наречените “Мичигански плочки” или “Колекции на отец Савидж” продължават да интересуват независимите антиквари, които вярват, че артефактите са направени от религиозно общество от Стария свят в горния Среден изток около 4 век след Христа или по-рано. През 50-те години Хенриета Метц е била първият изследовател, който идентифицира “племенният знак или мистичен символ” който обикновено се появява навсякъде из колекцията.
Наблюдавайки моята слайд-презентация за Златната долина, м-р Баеза ми разказа, че той всъщност е разчел някои от глифите/знаците/ по плочките на отец Савидж, обяснявайки, че значението на тяхната символика е част от свещената племенна традиция. Според него така наречения “мистичен символ” представлява името на Сина на Създателя, произнасяно на езика Ojibwa /четейки символите от дясно наляво/ като "Yod-hey-vah". Това име, казва той, всъщност има допълнителна сричка, но четвъртата е била произнасяна само веднъж годишно в свещена церемония, и след това само от племенните светци/шамани?/ в Голямата шатра.
Лицевата страна на камъка от пещерата “Burrows” /Burrows Cave/: Синът на Дясната Ръка вече е свален от кръста и прибран в гробницата си. Точно над тялото му се явява знакът, който идентифицира фигурата като Христос.
Обратната страна показва как Синът на Дясната Ръка тържествува над смъртта чрез възкресение. Той е прекарал три дни в гробницата. Сега той е на път за Бащиния си дом според версията на King James, ев. от Йоан, 20:17, когато той е срещнат от Мария Магдалена.
Камъкът от пещерата “Burrows” /Burrows Cave/ с два мичигански знака, Синът-На-Дясната-Ръка и Мистичния символ, описвайки Сина на Дясната Ръка /Христос?/. Артефактът е собственост на Ancient American. Приблизителните размери на камъка са 3 инча в диаметър и пасва на дланта на ръката.
Поясненията на м-р Баеза провокираха у мен спомен за една статия на автор от Ancient American на име Дайвид Дейл – озаглавена “В камъка, глината , медта на древните американци, архиви на миналото, Март/Април 1994 брой 5, озаглавена “Мистичният символ раазгадан”.
По-горе: Сцена, показваща противоположните страни на представените фигури. Над дракона /змея/ има знак, асоцииран със Сина на Лявата Ръка. Над фигурата, държаща копие е Синът на Дясната Ръка. Знакт на Сина на Дясната Ръка е синоним на Мистичния Символ и те са взаимозаменяеми, както е показано долу на Мичиканската плочка.
Долу: На дясната страна на плочката знакът на Синът на Лявата Ръка е лявата ръка на Бога /ако е с лице към вас/ означавайки името или позицията на тази фигура. Откъм /на/ дясната ръка на Бога /както гледате табличката/ има друга фигура която споделя Мистичния символ с Бога, обозначавайки споделената идентификация на този знак.
Интерпретации на глифа , открит в пещерата “Burrows” и в колекцията от Мичигански таблички:
· Мистичен символ
· Знак на строителите на Мичиганските гробници
· Божество или Бог
· Синът на Дясната ръка
· Бог и Синът на дясната ръка
В своето изследване на Мичиганските реликти, Дейл е успял убедително да преведе от писмеността квази-иврит /quasi-Hebrew script/ името на двама синове на божествената фигура изрисувани /описани/ на табличката като “Син-на-Дясната-Ръка” и “Син-на-Лявата-Ръка”. Вътрешната идея на табличките безспорно демонстрира две противоположни групи хора, представени чрез два индивида, единият Бог, а другият – дявол. И двата индивида носят обозначителни знаци които се появяват на много но не на всички библейски сцени, описани по плочките. Тези добре познати сцени от Стария Завет ясно обрисуват свойствената роля за всеки от синовете.
Например, на така наречената “плочка – сътворение”, /виж стр.7/ където Адам е очевидно извикан към живот, знакът на Сина-на-Дясната-Ръка се съдържа като част от позитивния резултат. Но на другата плочка, къзето изглежда че той и Ева са изгонени от Едемската градина, знакът на Сина-на-Лявата-Ръка се носи над тях, подсказвайки бедствие. Това просто, но кристално ясно маркиране на “добро и зло”, или “праведник и дявол” изниква отново и отново при повечето от Мичиганската колекция.
На стр. 18 в статията си, Дейл пише “Разбира се, двете жертви, една за Yahweh и една за Azazel (Leviticus 16 /Левит гл.16?/) вероятно са индикация за двама братя. Всички истории за двама братя из Библията, като се почне с Каин и Авел, Исаак и Исмаил, Яков и Исак, Манасия и Ефрем и т.н. – сочат една и съща алегория. Фактът , че хриситяните по Мичиганските плата от 4 век са били наясно с този ангелски конфликт, а съвременните християни не са, е главният обект за размишление. Съвременните доктрини не биха допуснали такава една интерпретация. Разбира се, не са много християните, които всъщност използват името Yahweh в литургиите си, но когато Новият завет казва, че обвинителят ежедневно стои пред Отца, обвинявайки, и Месията седи отново откъм дясната ръка на Отца, защитавайки ни като адвокат, те биха, вероятно, преосмислили тази концепция.
Обръщем внимание на това, не за да се увлечем в теологична дискусия, но за да си представим как доктрината описана на плочките, не пасва на нито една от Християнските доктрини от ония дни и години /около 1874/. Следователно, вероятността от фалшификация е почти сведена до нула, дори само чрез този факт.”
Мичиганските реликти придобиват публичност през 1879г. когато за това се пише във щатския вестника. Но 31 години по-рано, отец Сопър ги е бил събрал из целия щат. От 1848 до 1920 реликтите продължават да се откриват инцидентно от отделни хора разчистващи горите или строящи пътища. В продължение на седем или повече години и на територията на 27 окръга продължават да изникват хиляди плочки от глина, шисти и мед.
Писмените показания и клетвени декларации придружаващи много от откритията са били официално записани, повечето от фермерите които са ги изорали докато работели земята си не са били опитни археолози и не са били в състояние дори приблизително да оправдаят достоверността им. Те са настоявали, и още го правят, че Мичиганските плочки следва да са били фалшифицирани само защото “никой от Стария Свят не е идвал в Америка преди Колумб”.
Тяхното вкаменело мислене е било изпробвано в “Ancient American Volume 2, Issue Number 9, May/June 1995, page 31” от Кенет Мур. Той цитира на работата на двама братя на име Скотфорд, които вероятно са фалшифицирали някои от своите собствени репродукции на Мичиганските плочки. Но Мур изтъква че въпреки, че е логично да очакваш някои фалшификации при всяка колекция от такъв мащаб, трябва да се помни че мошеническите копия от този вид са били направени от оригинални артефакти. По-фрапиращото е, че когато са били открити първите Мичигански плочки, стотици на брой, братята Скотфорд въобще не се били родени!
От 1920 учените на деня академично “разпънали на кръст” няколко мъже и жени, които не се предавали относно тези артефакти. Някои колеги и частни музеи на практика унищожили своите колекции от Мичигански плочки изхвърляйки ги на градските сметища. В десетилетията, последвали това мащабно унищожение, откритията на отец Савидж потъват в почти пълно забвение, и вероятно биха били съвършено забравени ако не бяха независимите проучвания на двама американски писатели, Хенриета Мерц и Милтън Р. Хънтър.
На снимка: Камъкът от пещерата “Burrows” с непознат стил на клинописно писмо, идентично откриван на много от Мичиганските плочки.
Долу: Примери на клинописно писмо илюстрирано от черен асирийски обелиск /10 в. преди Христа/ . Въпреки че ги сравняват с образците, намерени в Мичиган и Илинойс, не са идентични.
Книгите на Хенриета Мерц продължават да бъдат много високо ценени от читателите, интересуващи се от предколумбовите посещения на Новия Свят от задморски посетители. Нейното изследване на възможните Китайски контакти в Британска Колумбия преди 2000г., и преосмислянето на Язон и аргонавтите като трансатлантически пътешественици в търсене на Южноамериканско златно руно, са още търсени след дискусиите. Мерц е била професионалиска, опитна във разкриването на фалшификати и заради тази своя способност била предизвикана да докаже или отрече автентичността на Мичиганските плочки.
След 30 години изследвания, нейните заключения били на път за издаване, но тя неочаквано починала преди публикацията. След няколко години нейният племенник издава “Мистичният символ на Хенриета, знакът на строителите на Мичиганските гробници”. Книгата настоява, че Мичиганските реликти са напълно автентични, и изисква тяхното съхраняване като истински реликти на Американскат ацивилизация. Пред дългите години на нейното изследване Мерц е имала възможност да издири колямо количество от артефакти първоначално колекционирани от католическия свещеник отец Сопър. След смъртта му те били изпратени на съхранение в университета Нотр Дам.
Въобще, около 4000 подобни артикула били превозени с кораб до Нотр Дам в недобре опаковани контейнери. Около 2500 обекта, повече от половината от колекцията, били зле повредени при превоза до университета. Оригинално изработени от трошлива глена, много счупени и пукнати, често натрошени на парченца. Хенриета иска разрешение да изследва оцелялата колекция , както следва, от собственика. Била е допусната да изследва колекцията в присъствието на католически свещеник, но университетските власти показали неохота да им ги отстъпят за чисто академични цели.
В средата на нейните изследвания, отецът с когото тя работела по Мичиганските плочки се свързал с мисионери от Църквата на светиите от последния ден, обществено известни като Мормони. Водени според тяхната втора “библейска” книга /Книгата на Мормон/ че се свидетелства за присъствие на Христос в Америка, свещеникът ги поканил да прегледат колекцията на отец Савидж. Заинтригувани, мисионерите не губили време да се свържат с Милтън Р. Хънтър от Солт Лейк Сити, Юта, изследовател на антики.
След няколко месеца комуникация и посещения в Нотр Дам, учебните власти предпочели да се обърнат относно колекията по-скоро към Хънтър, отколкото към Хенриета. Въпреки това тя си осигурила достатъчно време с артефактите, за да завърши изследването си за Мистичния символ. Елиът Сопър, син на Даниъл Сопър, предложил бащината си колекция на Хънтър след като научил за прехвърлянето на артефактите в Нотр Дам.
Разширената от Хънтър колекция от Мичигански плочки и свързани с тях изделия днес се съхранява в историческия архив на Църквата на светиите от последния ден в Солт Лейк Сити, Юта. Техния исторически департамент неотдавна допусна Ancient American staff and Triple A Productions да снима колекцията на мистър Хънтър в нейната пълнота за по-нататъшни изследвания.
През 1982 изследване, частично свързано с Мичиганските плочки било /възложено?/ да бъде извършено от Ръсел Бъроус от Олни, Илинойс. Той изискал са бъде проучена пещерата в южната част на неговия щат наситена със съкровища от чуждестранни пътешественици, които кръстосвали моретата от Близкия Изток, Европа и Африка педи 2000г.
Той настоява, че мястото е също богато хранилище на каменни записи, принадлежащи на някакви неизвестни хора притежаващи висока култура. Познавам от 1993г. и съм събрал пълна фотографска библиотека на някои от неговите обекти, които наброяват над 2000 подобни камъни. Аз лично проверих около половината от тях и заключих че са оригинални артефакти. Въпреки че той отказа да разгласи местоположението на своята пещера, самият им брой и понякога изящната изработка на артефактите които той вече е взел от мястото, насочва към тяхната идентификация като оригинални.
Много от моите приятели, търговци на антики определят откритията в пещерата Burrows като част от измама. Естествено, бъркотията от разочароващи спънки, легални и напротив, възпиращи всякакъв вид достъп към местоположението на обекта, разочарова твърде много изследователи. Но цялостната история на пещерата Въроус, докато тя все още се разказва, е постепено развита с постепенно освобождаване на никога невиждани преди обекти, и един ден ще можем да научим всичко което може да се знае за това място.
Може да се направи паралел с ръкописите от Мъртво море, откити през 1948г. Дори сега, пълният брой на това откритие не е обявен публично. Мистър Бъроус ми телефонира преди две години за да ми каже, че нарочно е подтиснал /скрил?/ някои надписани камъни от продажба по причина на образите, които те са изобразявали; а именно определими като християнски сцени, предимно старозаветни. Той се е чувствал неудобно с тези издалия, защото се опасявал че критиците биха използвали въпросните крещящи теми за да развенчаят неговото изследване в бъдеще. Мистър Бъроус знаеше някои индиански познания за традициите на Стария Свят и истории от Стария Завет. Но това го безпокоеше и той ги нарече “Исусови камъни”.
По мое искане той ми изпрати снимки и аз можех да сравня тези изображения на доказано старозаветни сцени с подобни изображения открити по Мичиганските плочки. Бях удивен от отбелязаното, че двете групи обекти не само представят сцени с Исус Христос, а съдържат и същият Мистичен символ 
. Същият символ се появява в южен Илинойс 62 години след последната публикувана информация относно използването на този идентификационен знак от стротелите на Мичиганските гробници. Приблизително 20000 до 30000 мичигански артефакти са били изровени от 1848 до 1920-та , сравнено с 6000-7000 камъни изровени от пещерата на Бъроус от 1982 до 1986. Тези фундаментални факти правят всяка възможност за фалшификация на една от колекциите, невъзможна.
Преобладаващият глиф, открит върху обектите от пещерата Бъроус е така нареченият “Соларен символ”, според епиграфа Пол Шафранк. Доколкото тази важна характеристика е открита във връзка с Мичиганския символ може да се предполага някакъв тип взаимодействие между тези в друго отошение, отделни групи. Може би двата глифа имат еднакво значение. Проличава да има две жизненоважни разлики между групите древни Американци: нехристиянските образи преобладават по камъните от пещерата Бъроус.
Все още, има законови колебания между нашите собствени поддръжници на дифузионизма относно тези “Исусови камъни”, дължащи се главно на някои относително дребни вариации в разположението на глифите, заедно с неправилно появяване на частичен символ на Мичиганските обекти /стр.39/. Ясно е че предстои много работа във всяко сравение на тези две разнообразни колекции. Но данните на Мичиганските плочки и камъните от пещерата Бъроус намекват че мащабен и важнен носител на култура е посетил нашия Западен Хемпшир в предколумбовате времена.
* има данни че подобен символ,
е йероглиф, означаващ “гръбнак”, а също и “Тракия”
/ следва /
Обама похвали Латинска Америка, Русеф уп...
Лорд дава 10 млн. паунда за главата на О...
Артефактите /ако са истински/ по-скоро водят към идеята, че не само новината за Христос, а и богопоклонението е пристигнало в Америка доста преди Колумб. Именно това и пише, че неслучайно индианците доста мирно са срещнали проповедниците на "новата" религия.
А друго, което далеч не само в този материал го пише, е свързано с това, че индианците, откъдето и да са дошли, предварително са "очаквали" Христос, или неговите последователи.
Защото явно преданието че Божи син ще умре и изкупи света е било познато на много народи - на египтяните, на траките също...
